Съвсем не е тайна, че обикновено хората не само оценяват своето мнение като доста по-ценно от мнението на другите, но често и като единственото вярно. В своята емоция и вродено желание да бъдем прави, изказваме неподлежащи на съмнение твърдения с пълната убеденост, че това, разбира се, са факти. А всъщност напълно забравяме, че има голяма разлика между мнение и факти.

Това, което отличава фактите от мнението, е че фактите подлежат на проверка. „Факт“ е термин, използван като синоним за истинност, която може да бъде доказана научно или логично. За факт се счита резултат, събитие или твърдение, което действително се е случило, съществува или може да бъде подкрепено с доказателства. Ето защо в науката под „факт“ се има предвид обективно проверено и/или потвърдено експериментално наблюдение¹.

Обратно на това, личното мнение е просто една гледна точка, която е основана на различни по сила и влияние субективни фактори. То е преценка или твърдение, което не се счита за окончателно. Когато едно мнение се базира на факти обаче, то се превръща в аргумент. Различни хора могат да отстояват различни мнения и да стигнат до различни заключения дори и да се основават на едни и същи факти. В такива случаи едно мнение може да е по-добре аргументирано от друго, когато при анализа на подкрепящите факти се открият предимства — например по отношение на качеството на проведените изследвания или при логиката и интерпретацията на резултатите².

За да можем да направим разлика между аргументирано и неаргументирано или между силно и слабо аргументираното мнение, имаме нужда от знание за фактите. Те се установяват по емпиричен път чрез научен метод. Научният метод представлява набор от техники за изследване на феномени, придобиване на нови и коригиране на предишни знания. За да може даден метод да се нарече научен, той трябва да се основава на емпирични или измерими доказателства³. Базирайки се на това определение, науката има за цел да „генерира“ измерими резултати чрез тестване и анализ. Науката се основава на факти, а не на мнение или предпочитания. Научният метод е създаден именно заради нуждата мненията и идеите да бъдат поставяни под съмнение. Научният метод всъщност е единственият начин, чрез който се тества истинността на дадено твърдение⁴.

Всичко това превръща резултатите от научните изследвания в значително по-ценни от твърденията и личното мнение, което е и причина да се намират значително по-високо в пирамидата на доказателствата в сравнение с мнението, дори и на най-признатите експерти⁵.

В статията си „Данните ни са много по-добри от мнението ти!“ Кирил Русев обобщава основните разлики между научните изследвания и личното мнение. Разликите са представени в следващата таблица.

Нека разгледаме основните разлики по реда, в който са представени.

1. Научните изследвания са базирани върху наблюдения на големи групи хора

Броя участници в едно изследване определя големината на извадката

Изследванията често се правят върху десетки, стотици и дори милиони хора. Броят участници в дадено изследване определя големината на извадката, от която зависи количеството информация, с което учените разполагат, а оттук и прецизността на едно изследване. Колкото по-голяма е големината на извадката (повече изследвани хора), толкова по-малка е стандартната грешка и по-прецизни са резултатите от проучването^6,7.

От друга страна, личното мнение най-често е базирано на индивидуален личен опит или наблюденията върху единични случаи, което прави изводите доста несигурни. Това е и основна причина информацията, придобита чрез личен опит, да бъде негодна за генерализации, т.е. обобщаване на изводите от преживяното като общовалидни за всички.

2. При научните изследвания се изчислява силата на изследването, за да се открие ефект, ако такъв съществува

Статистическата сила на изследването показва колко вероятно е изследването да открие действителен ефект, различен от случайност. Колкото по-голяма е силата на изследването, толкова по-вероятно е да се открие съществуващ ефект. Основните три фактора, от които зависи силата на изследването, са големината на извадката (броя изследвани хора), силата на ефекта (големината на ефекта, който търсим) и статистическата значимост (вероятността търсения ефект да е плод на случайността)⁸.

От друга страна, наблюденията върху самия себе си (т.е. трупането на личен опит), както и страничните наблюдения върху малка група от хора често са недостатъчни за откриване на ефект, дори той наистина да съществува. В такива случаи може да се каже, че статистическата сила на нашия предполагаем „тест“ (т.е. на субективното ни наблюдение) е малка, за да открием съществуващ ефект.

3. При научните изследвания се изчислява вероятността наблюдаваният ефект да е плод на случайността

Около нас постоянно се случват случайности. Ето защо, за да сме сигурни, че едно събитие не е плод на случайността, а е резултат от определено наше действие, трябва да се измери „вероятността за случайно събитие“. Тази вероятност в научните изследвания се определя като статистическа значимост. Вероятността за случайно събитие е число между 0 и 1 — при 0 събитието никога не се случава, при 1 се случва със сигурност всеки път. В този числов интервал се показва каква е възможността определено събитие да се случи¹⁰. Ако хвърляме монети например, вероятността да се падне ези е толкова голяма, колкото и вероятността да се падне тура⁹. В случая тази вероятност трябва да се означи като 0.5, а обърната в проценти — 50%, защото при половината от хвърлянията монетата ще пада на едната страна, а другата половина — на другата.

Нивото на статистическа значимост в научни изследвания обикновено е 0.05. Това означава, че вероятността нашите резултати да са плод на случайността ще бъде 5%. Базирайки се на това, ние ще знаем, че ще бъде много малко вероятно (под 5%) резултатите ни да се дължат единствено на случайни фактори и много по-вероятно (повече от 95%) резултатите ни да идват от нашето действие (манипулираната от учените променлива)²⁸.

От друга страна, при личния опит вероятността наблюдаваният ефект да бъде плод на случайността, а не на наше действие или друга намеса, обикновено не се взима под внимание. Това може да доведе до значително заблуждение по отношение на ефективността на наблюдаваното събитие.

4. Използва се плацебо контролна група, където е възможно

Плацебо е субстанция или лечение без терапевтичен ефект¹¹. Понякога пациенти, получаващи плацебо лечение (инертно вещество, напр. захарно хапче), за което обаче вярват, че представлява ефективна интервенция, могат да получат въображаемо или действително подобрение на медицинското си състояние — т.нар. плацебо ефект.

Плацебо хапчета, използвани при клинични тестове

В клиничните изпитания често се използва плацебо, което се дава на определена част от изследваните пациенти, означавани като „контролна група“. На останалите — т.нар. „тестова група“ се дава изпитваното лекарство или интервенция. Чрез сравнение на резултатите между двете групи се определя терапевтичният ефект на лекарството или интервенцията. Често при тези тестове плацебото „постига“ позитивен или негативен терапевтичен ефект, което се дължи на психологически причини, които са статистически прогнозируеми и измерими за целите на изследването¹². Ефектът, постигнат над плацебото, се счита за реалния ефект, получен в резултат на изпитваното лекарство или интервенция.

От друга страна, при личния опит е невъзможно отчитането на приноса на плацебо ефекта, което може значително да повлияе субективната интерпретация на получените от терапията резултати и да доведе до заблуждение по отношение на ефективността ѝ. От научна гледна точка хомеопатията е пример за плацебо ефект^{12,13,14,15,16,17}. Ако вземем определено хомеопатично лекарство и след него усетим подобрение в състоянието си, може да се подведем, че тази промяна се дължи на действието на „лекарството“, докато всъщност това ще бъде по-скоро плацебо ефект.

5. Научните изследвания боравят с обективно измерими показатели

Обективното, количественото, реалното измерване на дадена променлива е абсолютно необходимо, за да се определи с точност какъв е ефектът при дадена промяна или интервенция. Невъзможно е точното определяне на дадена величина, когато липсва стандартизиран подход или начин за нейното измерване.

От друга страна, личното мнение на хората често е базирано на неизмерими показатели (напр. плацебо ефекта) и/или субективно измерими (личната ни преценка). Ако искаме да знаем с точност височината на дадена сграда например, трябва да я измерим физически, за да бъде тя обективно определена. Ако разчитаме на личната си преценка обаче, предположената височина може силно да се разминава с действителната, защото определянето ѝ е субективно и неизбежно повлияно от много други фактори като мястото, от което наблюдаваме, личната ни представа за дължина, опита ни с визуално измерване на височина, че даже и състоянието на зрението ни.

6. Ролята на смущаващите променливи се редуцира

Нещата, които се променят в един научен експеримент, се наричат променливи. Един експеримент обикновено съдържа три типа променливи: независими променливи (променлива, която се променя от учените), зависими променливи (наблюдаваната и измервана променлива) и контролирани променливи (тези променливи, които остават константа — непроменени по време на експеримента)¹⁸. В идеалния експеримент никакви фактори (променливи) освен тези, които се изучават, не се позволява да влияят върху резултата.

При изследване, което търси ефективност на хомеопатичен продукт например, независимата (променяната) променлива ще бъде взимането на хапче, зависимата (измерваната) променлива ще бъде показател от кръвната картина, индикиращ подобрение (например утайка или С-реактивен протеин). Контролираните променливи (тези, които се държат непроменени) би трябвало да бъдат количеството и типа храна, сън, движение, физическа активност, прием на други медикаменти. В реалния живот хората, които са болни и вярват в „силата“ на хомеопатията освен хомеопатичните лекарства обикновено предприемат множество допълнителни мерки, за да подобрят състоянието си — започват да приемат хранителни добавки, посещават различни специалисти, подобряват храненето си, намаляват физическото и/или психическото си натоварване, почиват повече, ограничават вредните си навици (алкохол, тютюнопушене), увеличават времето за сън и други подобни. Когато останат неконтролирани, както е в реалния живот, всички тези променливи могат да окажат смущаващ/замърсяващ ефект, повлияващ крайния резултат при изследване на ефективността на даден медикамент или интервенция. А в реалния живот — неотчитането и пренебрегването на приноса на подобни мерки за подобряване състоянието на болния стават причината за заблудата, че не те, а хомеопатичното лекарство е помогнало за промяната в здравословното състояние.

7. При научните изследвания предубежденията биват ограничавани

Дори и най-добрите учени могат да станат жертва на предубежденията си, на личните си, културни и други вярвания. Всъщност всеки човек филтрира информацията, базирайки я на своя опит и предубеждения, а ако става дума за учен, провеждащ експеримент, може да се стигне до погрешно и необективно интерпретиране на данните, заради предпочитането на един резултат пред друг. Ето защо в научните изследвания е от изключително значение предубежденията да са сведени до минимум, за да се осигури безпристрастност и истинност на резултатите. Точно това е една от целите на научния метод. Той предоставя обективен, стандартизиран подход за извършване на експерименти, чрез който учените да се чувстват уверени, че ще успеят да се придържат към фактите и ще ограничат въздействието на личните си предубеждения²⁰.

Един от методите на експериментален контрол, чрез които предубежденията се свеждат до минимум, е рандомизацията. Това е техника, използвана за определяне на хората, които ще участват в експерименталната група. При рандомизирания подбор всеки участник трябва да има равен шанс да попадне в изследваните групи (т.е. да получи някое от проучваните лечения), нужни за експеримента. Така се намалява склонността за селективно пристрастие при избиране на индивиди, групи и информация за анализ²¹. Рандомизацията също така предпазва и от създаване на инцидентна заблуда (accidental bias), когато една или повече неконтролирани променливи повлияват на резултатите от експеримента. Други начини за ограничаване на предубежденията на експериментатора са:

Резенцирането представлява вид “проверка” на резултатите, а ако се открие нередност, статията може да бъде отхвърлена

• Провеждане на двойно слепи експерименти – при тях нито експериментаторът, нито изследваните лица знаят кои от тях са в експерименталната и кои в контролната група, като така се гарантира, че експериментаторът няма да повлияе случайно върху резултатите
• Рецензиране на изследвания – това е един вид проверка и анализ на метода на изследването от други учени
• Провеждане на систематични обзори и мета-анализи – това са изследвания върху изследванията. При тях слабите изследвания биват филтрирани и „изхвърляни“ и/или критично анализирани чрез богат набор от критерии^19,22,23.

От друга страна, личното мнение често е повлияно от редица предубеждения и когнитивни заблуди, които значително „изкривяват“ достоверността на направените изводи. Именно заради тази вероятност, личното мнение се приема като източник на информация със значително по-малка ценност в сравнение с научните изследвания и е поставено най-ниско в пирамидата на доказателствата⁵.

8. Високи прагове пред публикуването на данни

NATURE е едно от най-престижните научни списания в света

Научните изследвания се публикуват в научни издания. Научните издания съдържат периодични публикации на научна литература, предназначени да спомогнат за напредъка на науката. След като научният труд бъде подаден за публикуване в дадено научно списание или друг вид издание, определен състав от редактори разглеждат изследването, определят степента му на уместност, потенциално научно въздействие и иновативност. Ако редакторът прецени, че изследването е подходящо за списанието, то се изпраща за научна рецензия от други учени. В зависимост от областта, в която е направено проучването, външните рецензенти могат да бъдат 1 до 3-ма. Рецензентите са учени от същата област, в която е проведено изследването и не са част от екипа на списанието. Тяхното задължение е да проверят достоверността на научните аргументи, използвани в изследването и дали изводите от него отговарят на получените резултати. При положителна оценка на рецензентите изследването се одобрява за публикуване²⁴.

Стандартите, използвани от дадено списание за публикуване на научни трудове и изследвания, значително варират. Някои списания имат репутацията, че публикуват само такива изследвания, които правят фундаментални открития в съответната област. Ето защо в много области съществува формална и неформална йерархия на научните списания. Най-престижните обикновено са тези, които имат най-тежките критерии за публикуване, което води до значително по-малък брой одобрени научни трудове. Тези списания обикновено имат и най-високия импакт фактор (мярка, отразяваща средногодишния брой цитирания на научни трудове, публикувани в дадено списание).

От друга страна, при личното мнение има свобода на изказа като всеки може да прави всякакви заключения по каквито и да било теми, без това да бъде подлагано на каквато и да е проверка за достоверност.

9. Знание за профила, за който могат да бъдат генерализирани данните

При научни изследвания се определя представителността на извадката, която зависи от нейната големина. Когато количеството и обхватът на извадката са големи (например, много голям брой хора от различни географски области и възрастови групи), представителността на извадката е висока. Тогава изводите от резултатите могат да бъдат генерализирани за много голяма част от съответната популация²⁶.

 Представителността на извадката зависи големината и всеобхватността ѝ

Впрочем такова изследване е провеждано, като изследваните лица са 2032 човека от 12 различни региона на България, разделени в три възрастови групи. Тази извадка позволява резултатите (могат да се видят тук) да бъдат отнесени до цялото българско население^25,27.

От друга страна, при личното мнение често се наблюдава склонността то да се налага като общовалидно: „Щом работи при мен, значи ще проработи при всички!“ Това обаче е заблуда, чрез която погрешно може да се „валидизира“ ефекта от дадено лечение, практика или друга интервенция.

Изводи

Наблюденията върху голям брой хора (1), статистическата сила на изследването (2), изчисляването на вероятността наблюдаваните явления да не са плод на случайността (3), използването на плацебо контролна група (4), обективното измерване на резултатите (5), контролирането на променливите (6), ограничаването на предубежденията (7), същестуването на бариери пред публикуване на резултатите (8) и възможността за генерализиране на резултатите за голяма част от населението (9) са част от основните причини, поради които научните изследвания са много по-ценни от личното мнение.

В противовес на това личното мнение е просто една гледна точка. Гледна точка, основана на субективни и неизмерими фактори. То е преценка или твърдение, което не може да се счита за окончателно. Научният метод е създаден именно заради нуждата мненията и идеите да бъдат поставяни под съмнение. Научният метод всъщност е единственият начин, чрез който се тества истинността на дадено твърдение⁴.

Затова вярвай на науката и поставяй под съмнение всяко неаргументирано мнение, било то и на експерти. Аргументираното мнение е мнението, което е основано на факти, а фактите се установяват само и единствено по емпиричен път чрез научния метод.